Човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин, казва писателят Людмил Станев
„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза писателят Людмил Станев. ![]() Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”). Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева. Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги. „Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът. Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”. Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”. На въпроса какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.” Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази. „Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев. „Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той. Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”. „Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът. Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес. „Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той. „Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът. Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите. „Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят. Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби. „Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той. Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала. „Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.
|
|
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
В съвременните градове, голяма част от пространствата, които се представят като обществени, всъщност са частна собственост. Това явление, което на пръв поглед изглежда противоречиво, започва с програмата за зониране в Ню Йорк през 1961 година, според изследова ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
На Бъдни вечер, традицията в Угърчин ще бъде запазена, като Дядо Коледа и Снежанка ще посетят всяко семейство, за да доставят мечтаните подаръци на децата. Това съобщи Милена Найденова, библиотекар в Народно читалище „Вълчо Русковски – 1894 г.&ldqu ...
Валери Генков
|
Вълнуващата атмосфера в книжарниците преди Коледа
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Лий Чайлд призовава за трилъри в учебната програма, за да ангажират младите читатели
Лий Чайлд, известният британски писател на трилъри и създател на персонажа Джак Ричър, изрази мнение, че учебната литература в британските училища не успява да ангажира младите читатели. Според него, за да се стимулира интересът към четенето, трилърите трябва ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
На Бъдни вечер, традицията в Угърчин ще бъде запазена, като Дядо Коледа и Снежанка ще посетят всяко семейство, за да доставят мечтаните подаръци на децата. Това съобщи Милена Найденова, библиотекар в Народно читалище „Вълчо Русковски – 1894 г.&ldqu ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Въпросът за любовта и идентичността в дневниците на Андре Жид
Вчера вечерта мислех за нея, разговорите с нея в съзнанието ми, както често правех, ми се струваха по-лесни от реалното ѝ присъствие. Изведнъж си казах: но тя е мъртва... Тези емоционални редове са от „Et nunc manet in te“ (А сега остава в те ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Италианската кухня вдъхновява литературни шедьоври и празнични менюта
Валери Генков
|
Златното мастило
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Балетът "Лешникотрошачката" е едно от най-забележителните произведения в историята на сценичните изкуства, не само заради своята визуална и музикална красота, но и заради сложността на своята концепция. Със сцени като Битката на мишките и Валсът на снежинките в Първо действие, и Валсът на цветята, Вариацията на Захарната фея и характерните танци, представящи Испания, Арабия, Китай и Русия, "Лешник ...
|
Подиум на писателя
Андреа Белтрамо разкрива как снежинките символизират уникалността и тайните в новата му книга "Тих сняг"
Валери Генков
|
|
11:55 ч. / 02.09.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3003 |
|
„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза писателят Людмил Станев.

Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”).
Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева.
Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги.
„Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът.
Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”.
Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”.
На въпроса какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.”
Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази.
„Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев.
„Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той.
Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”.
„Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът.
Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес.
„Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той.
„Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът.
Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите.
„Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят.
Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби.
„Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той.
Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала.
„Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Йордан Вълчев и критиката: Поглед назад към "Боеве"
На 19 декември от 16:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе разговор, посветен на сборника „Автентичният реалист: Йордан Вълчев“. Събитието е организирано от Център за книгата и департамент „Нова българистика“ и ще включва участие ...
|
Избрано
Позитивната дисциплина в образованието - ключ към успешното развитие на учениците
Регионалното управление на образованието в Търговище организира Шеста регионална педагогическа конференция, която се фокусира на темата „Възпитание в позитивни поведенчески модели. Позитивната дисциплина“. Събитието се проведе в Първо Средно ...
|
Георги Чапкънов е носител на наградата „Съживено наследство“ за 2025 г
|
Ако сте поропуснали
Дария Карапеткова представя нова концепция за култура и наука в Софийския университет
Доц. д-р Дария Карапеткова, изтъкнат преподавател от катедрата „Романистика“ на Факултета по класически и нови филологии, е новият директор на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изборът ѝ е резултат ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |