Човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин, казва писателят Людмил Станев
„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза писателят Людмил Станев. ![]() Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”). Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева. Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги. „Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът. Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”. Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”. На въпроса какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.” Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази. „Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев. „Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той. Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”. „Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът. Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес. „Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той. „Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът. Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите. „Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят. Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби. „Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той. Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала. „Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.
|
![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не са нов ...
Валери Генков
|
![]()
Авторът и перото
Книгите живеят, България пише
През 2024 година България отново показва своята жива книжовна култура и непрекъснатия стремеж към знание и творчество. Според данните на Националния статистически институт, в страната са издадени близо 9 000 книги и над 1 200 брошури. Този брой отразява динами ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Пътешествие към себе си: легендата на Кен Киси
Добрина Маркова
|
![]()
Авторът и перото
The New Yorker - сто години класически корици
В навечерието на своята стогодишнина, "The New Yorker" предприема уникална инициатива, като представя нови версии на класически корици, чрез съвременни фотографски портрети. Тази идея е част от празненствата, които подчертават богатата история и еволюцията на ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
В американския юг думата „бяла боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социал ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Златното мастило
Мечти за безсмъртие и 3D печат
Мечтата за сън и реалността се преплитат в един свят, където границите между тях се размиват. В разказа, който напомня на творбите на Хорхе Луис Борхес, авторът ни въвежда в интимните си размисли за сънищата, които понякога разкриват повече за нашата същност, ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Литературни мостове в Добруджа
Добрина Маркова
|
В сърцето на Добруджа, в Регионална библиотека “Дора Габе”, ще се случи събитие, което обещава да обогати културния живот на града. Националните културни празници “Албена” 2025” ще съберат любители на литературата и интелектуалците на 19 септември, с вход свободен. Това е възможност за среща с българските автори и техните творби, които разказват за миналото, настоящет ...
|
![]() ![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
Ангелина Липчева
|
11:55 ч. / 02.09.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3003 |
![]() |
„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза писателят Людмил Станев.
Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”).
Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева.
Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги.
„Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът.
Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”.
Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”.
На въпроса какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.”
Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази.
„Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев.
„Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той.
Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”.
„Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът.
Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес.
„Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той.
„Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът.
Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите.
„Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят.
Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби.
„Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той.
Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала.
„Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Магията като отражение на обществото
Паскуале Палмиера в своята книга „Десетте живота на Калиостро“ (Издателство Il mulino, Болоня, 2023) разглежда сложната и многопластова личност на една от най-загадъчните фигури в историческата и окултната сцена на XVIII век. Този анализ не само ...
|
Избрано
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]()
Магическите светове на Николай Райнов
|
Ако сте поропуснали
Наследството на Огъста Бейкър
В света на литературата и образованието, историята на Огъста Бракстън Бейкър (Augusta Baker) и нейното наследство е като ярка светлина, която осветява важността на разказването на истории като средство за съхраняване и предаване на културната идентичност. ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |